Как да добавяте приложения в Linux

В тази публикация ще подбием всеки един от различните възможни начини за инсталиране на програма на Linux. Като се има предвид, че Ubuntu е най-популярната дистрибуция на Linux, особено сред онези, които тепърва започват да се "гмуркат" в "света на Linux", този мини урок, насочен точно към "начинаещи", ще се фокусира изключително върху Ubuntu . Както и да е, този урок работи и за всички дистрибуции, базирани на Debian и Ubuntu (тъй като всички те използват .DEB пакети), а някои общи програми и концепции ще работят и на други дистрибуции.


В Ubuntu има няколко начина за добавяне, премахване или актуализиране на системни приложения.
Имайте предвид, че не всички налични приложения за Ubuntu са налични по подразбиране за инсталиране. Ще е необходимо да се даде възможност за ръчно инсталиране на определени приложения.
Основните начини за инсталиране на приложения са:

  • Софтуерният център на Ubuntu. Просто приложение, с което можете да добавяте или премахвате пакети от вашата система по много прост начин.
  • Програмата Synaptic. Със Synaptic ще можете да имате по-голям контрол върху програмите, които инсталирате в системата. Както и по-голям брой от тях. ЗАБЕЛЕЖКА: Понастоящем Synaptic използва apt-get.
  • Програмата вещ. Adept е версията на Synaptic за KDE, включена в Kubuntu.
  • Програмите apt-get или aptitude. Това са по-напреднали програми, които се изпълняват в терминален режим. Те са много мощни и освен това ви позволяват да добавяте и премахвате приложения от системата. (Aptitude е по-пълен от apt-get, той помни изтеглените библиотеки и ги деинсталира, ако те са оттеглени). За да видите помощ за всяка програма, работеща в терминален режим: (man nombre_del_programa). Пример: man aptitude
  • Deb пакети. Файловете с разширение .deb са пакети за приложения, които вече са подготвени за лесно инсталиране във вашата система Ubuntu.
  • Двоични файлове. Файловете с разширение .bin са изпълними програми на Linux.
  • Стартирайте файлове. Файловете с разширение .run обикновено са съветниците за инсталиране в Linux.

Сега ще видим всеки един от тях с неговите особености.

Чрез програми

Софтуерният център на Ubuntu

Програмата Софтуерен център на Ubuntu това е най-лесният начин в Ubuntu да инсталирате или премахнете програми. Той е и най-ограничен.

Можете да намерите програмата на адрес Меню с приложения> Софтуерен център на Ubuntu

(1) За да инсталирате приложения, изберете една от категориите, показани на главния екран на програмата. Това ще актуализира прозореца, показващ програмите, налични в тази категория. Сега просто трябва да потърсите програмата, която искате да инсталирате, и да кликнете два пъти върху нея. Прозорецът ще покаже неговото описание и ще ви даде възможност да го инсталирате чрез натискане на бутона Инсталиране.

(2) Ако не знаете в кой раздел се намира програмата, която търсите. Въведете името на приложението, което искате да инсталирате, в полето за търсене горе вдясно. Докато пишете името на програмата, списъкът с възможните кандидати ще бъде намален, докато намерите този, който търсите.

(3) Като кликнете върху „Инсталиран софтуер“ вляво, ще получите достъп до списък на всички програми, които сте инсталирали на вашата система. Ако искате да деинсталирате някой от тях. Просто щракнете два пъти върху него и прозорецът ще се актуализира, показвайки описанието на програмата и ви дава възможност да я деинсталирате.

Тук можете да го видите обяснен във видео формат.

Мениджър на пакети Synaptic

Synaptic Това е усъвършенствана система за инсталиране или премахване на приложения от вашата система. Средата е графична, както в софтуерния център на Ubuntu, но много по-мощна. Със Synaptic имате пълен контрол върху пакетите (приложенията), инсталирани на вашата система.

За да стартирате Synaptic изберете Система -> Администриране -> Synaptic Package Manager. Този мениджър на пакети ще ни позволи да инсталираме, преинсталираме и премахваме пакети по много прост графичен начин.

Екранът Synaptic е разделен на 4 секции.

Двете най-важни са списъкът с категории (1) от лявата страна и тази на опаковките (3) От дясната страна.

Избирането на пакет от списъка ще покаже неговото описание (4).

За да инсталирате пакет, можете да изберете категория, щракнете с десния бутон върху желания пакет и изберете "наберете, за да инсталирате"Или го направете кликнете два пъти в името на пакета.

По този начин маркирайте всички пакети, които искате да инсталирате в системата, и щракнете върху Приложи, за да продължите с тяхната инсталация. Synaptic сега ще изтегли необходимите пакети от хранилищата в интернет или от инсталационния компактдиск.

Можете също да използвате бутона Търсене, за да намерите пакетите, които искате да инсталирате.

Чрез натискане на бутона за търсене можем да търсим програми по име или описание. След като програмата, която искаме да инсталираме, бъде намерена, щракнете двукратно върху нея, за да я инсталирате. Ако искаме да изтрием програма, всичко, което трябва да направим, е да щракнем с десния бутон върху нея и да изберем изтриване или изтриване напълно.

За да бъдат приложени промените, е необходимо да кликнете върху бутона Приложи.

Системата за инсталиране на софтуер в Ubuntu е много мощна и гъвкава. В рамките на хранилищата приложенията са организирани в "пакети". Всеки пакет има други, от които зависи за правилното му функциониране. Synaptic се грижи за разрешаването на тези зависимости и инсталирането на необходимите за вас пакети. Но не само това. В пакетите за приложения са посочени и други пакети, които въпреки че не са необходими, за да работи приложението, което искаме да инсталираме, са полезни. Тези са "препоръчани пакети".

Можем да конфигурираме Synaptic да разглежда тези пакети «препоръчва се»Като че ли са зависимости и по този начин той също ще ги инсталира автоматично.

Стартирайте Synaptic и отидете на Настройки> Предпочитания, в раздела общ Поставете отметка в квадратчето „Третирайте препоръчаните пакети като зависимости“.

Тук можете да го видите обяснен във видео формат.

Адептен експертен администратор

Потребителите на Kubuntu имат еквивалента на Synaptic, наречен Адептен експертен администратор. Може да се намери в менюто KDE> Система> Експертен администратор. Операцията е много подобна на Synaptic.

С помощта на полето за търсене можете да търсите пакети както по име, така и по тяхно описание. Чрез двойно щракване върху елемент от резултата от списъка той се маркира за инсталиране.
Можете да видите зависимостите на даден пакет, като разгледате неговите свойства („подробности“).

Хранилищата в adept могат да се управляват, като щракнете върху менюто adept и след това върху управлението на хранилища

Софтуер на Kubuntu : тук са (основна, вселена, ограничена, мултивселена) и още една, където са изходните кодове, както и падащо меню за избор от къде или от кой сървър ще изтеглим.

Софтуер на трети страни: Тук можем да включим допълнителни хранилища на трети страни или cdrom.

Updates: Kubuntu актуализации, можем да изберем актуализациите, които адептът ще прегледа, също така конфигурираме автоматични актуализации, можем да изберем да ги инсталираме, без да ни уведомяваме, да ги изтегляме тихо или просто да уведомяваме, че има актуализации.

заверка: Ето ключовете за подпис на файловете, които изтегляме от хранилищата, също така ако намерим хранилище на трета страна, което ни интересува и обработва подписи, можем да го включим, като изтеглим подписания файл от уебсайта или ftp във всяка директория и импортираме или го включваме, като щракнем върху бутона "Импортиране на ключов файл ..."

След добавяне или премахване на хранилища, за да може системата да поеме промените, трябва да кликнете върху бутона за проверка за актуализации.

aptitude и apt-get

Въпреки че можем да инсталираме програми графично, както видяхме в предишните точки, винаги можем да използваме терминала, за да инсталираме всяка програма.

За много нови потребители тази опция може да изглежда малко по-сложна и донякъде загадъчна. Нищо не е по-далеч от реалността; когато свикнете, е много по-удобно, лесно и бързо.
Има два начина за инсталиране на програми в текстов режим: с пригодност и ап-да.

И двете програми са много сходни, с изключение на един детайл: aptitude помни зависимостите, които са приложени при инсталирането на пакет. Това означава, че ако инсталирате или актуализирате приложение с aptitude и след това искате да деинсталирате, aptitude ще изтрие програмата заедно с всички нейни зависимости (освен ако те се използват от други пакети). Ако се инсталира с графична среда apt-get или Synaptic, деинсталирането ще премахне само посочения пакет, но не и зависимостите.


Употреба

Отваряме терминал чрез Приложения -> Аксесоари -> Терминал.

  • Инсталирайте пакети:
$ sudo apt-get инсталирайте
  • Деинсталирайте пакети:
$ sudo apt-get премахване
  • Деинсталирайте пакети (включително конфигурационни файлове):
$ sudo apt-get чистка
  • Актуализирайте списъка с наличните пакети:
$ sudo apt-get актуализация
  • Актуализирайте системата с налични актуализации на пакети:
$ sudo apt-get ъпгрейд
  • Получете списък с опции за команди:
$ sudo apt-получи помощ


Инсталирайте пакети без интернет

На компютър, който има интернет и че програмата / пакета, който искаме, не е инсталиран, можем да изтеглим пакетите заедно с техните зависимости (които още не са инсталирани), като използваме тези две команди:

sudo aptitude clean sudo aptitude install -d package_name

Когато инсталираме пакет чрез aptitude / apt, той остава в определена папка. С първата команда това, което правим, е да изтрием тези пакети от компютъра (това не засяга вече направените инсталации).

Втората команда ще изтегли пакета, който искахме, и зависимостите, от които се нуждае, но няма да го инсталира. Сега отиваме в "/ var / cache / apt / archives" и виждаме тези пакети. Копираме ги, отвеждаме ги на компютъра, който няма връзка и ги инсталираме, като щракнем двукратно върху всеки един от тях или в конзолата:

sudo dpkg -i име_на_пакет

Имайте предвид, че ако има зависимости, първо трябва да ги инсталирате. Възможно е също така някои от тези зависимости да са вече инсталирани на компютъра с интернет, така че да не бъдат изтеглени.

Ако компютърът с интернет вече го е инсталирал, той може да бъде деинсталиран с помощта на "aptitude remove" (без прочистване) и ние премахваме "-d" от по-късната "aptitude install". По този начин първо го деинсталираме и след това го изтегляме и инсталираме. По този начин компютърът с интернет ще продължи да има програмата точно същата, както преди да я деинсталира.

За да разрешим и предотвратим възможни проблеми със зависимостта, можем да отидем в Synaptic на компютъра с интернет, търсим пакета, който искаме, щракваме с десния бутон върху въпросния пакет, влизаме свойства и изберете раздела пристройки. Там виждаме пакетите, които са ни необходими, за да инсталираме правилно пакета на компютъра без интернет.

По желание можем да изтеглим и debian дисковете, които съдържат много програми и .deb пакети, което ги прави съвместими с ubuntu, ние само въвеждаме произхода на софтуера и кликваме на add cd-rom.

Използване на файлове

Deb пакети

Друг начин за инсталиране на приложения в системата е чрез вече подготвените пакети за инсталиране и с разширението дебютантка.
За да инсталирате тези пакети, просто трябва да направите двойно щракване върху файла в браузъра Nautilus и приложението ще се стартира автоматично gdebi, който ще се погрижи за инсталирането на пакета и търсене на зависимостите на други пакети, които са му необходими за правилното му инсталиране.

Ако предпочитаме, те също могат да бъдат инсталирани с помощта на командния ред, използвайки командата Dpkg:

sudo dpkg -i .deb

В този случай ще трябва да инсталирате ръчно възможните зависимости на пакета.
Същата команда може да се използва и за деинсталиране на пакета:

sudo dpkg -R.


Конвертиране на RPM пакети в Deb

Някои дистрибуции на GNU / Linux, като Red Hat, SUSE и Mandriva, използват .rpm пакети, организирани по различен начин от Debian и Ubuntu .deb пакетите.

За да инсталирате тези пакети, първо трябва да ги конвертирате във формат .deb. За това се използва приложението чужд, които могат да бъдат инсталирани с помощта на един от методите, обяснени в тази статия. Приложението чужд се използва, както следва:

Отваряме терминал (Приложения> Аксесоари> Терминал) и изпълнете следната инструкция:

Sudo Alien .rpm.

По този начин програмата създава файл с името на пакета, но с разширение .deb, което може да бъде инсталирано след обяснението на пакетите Deb.

Пакети за автоматично пакетиране (разширение .package)

Проектът Автопакет се роди с идеята да улесни инсталирането на приложения в Linux, независимо от дистрибуцията и работния плот, които използват. Ето защо много проекти го използват, като Inkscape.

Инсталирането на .package файл за първи път е много лесно. Просто следвайте инструкциите по-долу (страницата на проекта също посочва как).

След като файлът бъде изтеглен, трябва да му дадем разрешения за изпълнение, щракнете двукратно върху файла и върху известието, в което той иска Искате ли да стартирате __ или да видите съдържанието му? трябва да кликнете върху тичам. След като това стане, инсталаторът на програмата ще стартира Автопакет и съдържанието на опаковката.
Когато програмата е инсталирана Автопакет, следващият файл от този тип, който искате да инсталирате, просто щракнете двукратно върху него, без да се налага да правите нищо от горното.

Двоични файлове

Файловете с разширение .bin са двоични файлове. Те не съдържат набор от програми или библиотеки като пакети, но са самата програма. Обикновено търговските програми се разпространяват в рамките на тази система, която може и да не е безплатна, но обикновено не е безплатна.
Когато изтеглим файл от този тип и го запишем в системата, той няма да има разрешение за стартиране.

Затова първото нещо, което трябва да направим, е да дадем разрешение на този файл да се изпълнява. Показваме контекстното меню на файла и избираме опцията свойства. Избираме раздела разрешения и ще видим, че файлът има разрешения за четене и запис за собственика, но не и за изпълнение. Активираме полето, за да дадем разрешения за изпълнение и затваряме прозореца.

 Сега, след като дадохме разрешение на файла да може да го изпълни, направете го двойно щракване. Когато направите това, ще се появи прозорец, който ви дава няколко опции. Избирам тичам.

За да направите това от терминал:

Даваме разрешения за изпълнение на файла:

sudo chmod + x .bin

Инсталираме двоичния файл:

$ sudo ./.bin.

Стартирайте файлове

файлове .run те са съветници, обикновено графични, които помагат при инсталацията. За да ги изпълните, просто въведете в терминала:

ш. / рун

Обикновено, в случай че имате нужда от разрешения за суперпотребител (наричан още администратор или корен) ще поиска паролата; ако не, просто добавете поръчката Sudo преди командата, която би изглеждала така:

sudo sh ./.run

Изграждане на приложения от изходния код

Понякога ще намерите приложения, които не предоставят инсталационни пакети и трябва да компилирате от изходния код. За да направите това, първото нещо, което трябва да направим в Ubuntu, е да инсталираме метапакет, наречен изграждане на-важно, използвайки един от методите, обяснени в тази статия.

Като цяло стъпките, които трябва да следвате за съставяне на приложение, са следните:

  1. Изтеглете изходния код.
  2. Разархивирайки кода, той обикновено се пакетира с катран, компресиран под gzip (* .tar.gz) или bzip2 (* .tar.bz2).
  3. Въведете папката, създадена чрез разархивиране на кода.
  4. Стартирайте скрипта конфигурирате (Използва се за проверка на системните характеристики, които влияят на компилацията, конфигуриране на компилацията според тези стойности и създаване на файла makefile).
  5. Изпълнете командата правя, отговарящ за съставянето.
  6. Изпълнете командата sudo make install, който инсталира приложението в системата, или още по-добре, инсталирайте пакета checkinstall, и тичай sudo checkinstall. Това приложение създава .deb пакет, така че да не се налага да се компилира следващия път, въпреки че не включва списъка на зависимостите.

El USO checkinstall Освен това има предимството, че системата ще следи програмите, инсталирани по този начин, като улеснява и тяхното деинсталиране.

Ето пълен пример за изпълнение на тази процедура:

tar xvzf sensors-applet-0.5.1.tar.gz cd sensors-applet-0.5.1 ./configure --prefix = / usr make sudo checkinstall

Оставете вашия коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

*

  1. Отговорен за данните: Мигел Анхел Гатон
  2. Предназначение на данните: Контрол на СПАМ, управление на коментари.
  3. Легитимация: Вашето съгласие
  4. Съобщаване на данните: Данните няма да бъдат съобщени на трети страни, освен по законово задължение.
  5. Съхранение на данни: База данни, хоствана от Occentus Networks (ЕС)
  6. Права: По всяко време можете да ограничите, възстановите и изтриете информацията си.

  1.   Томас35 каза той

    Просто ви благодаря много, че това помогна на първите ми пинори в ubuntus

  2.   Нека използваме Linux каза той

    Добре дошъл, Томас!
    Оставаме на ваше разположение, в случай че искате да предложите нови теми за блога.
    Наздраве! Павел.

  3.   Mauro каза той

    Супер пълни, кратки и ясни тези уроци! Благодаря че!

  4.   Мануел. каза той

    Благодаря ви много, много интересно за публикацията.
    Продължавайте в полза на начинаещи като мен.
    Благодаря ви отново.

  5.   Миндунди каза той

    Благодаря ви много за обучението.
    Наздраве!